Игорь Северянин Поющие глаза Пеещите очи

Красимир Георгиев
„ПОЮЩИЕ ГЛАЗА”
Игорь Северянин (Игорь Васильевич Лотарев, 1887-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕЕЩИТЕ ОЧИ

Арка от офика, порта минеш,
тръните встрани делят съдби.
Зад оградата – къщурка синя.
От комина облаче кълби.

Къща малка, само стая с кухня.
Чистота, уют и ред личи.
Тихо на прозорчето почукай:
ще запеят вътре две очи.

Пита те жена с напевен поглед
кой е твоят най-желан поет
и с усмивка те дарява после,
търпеливо чакаща ответ.

Назови любимото си име:
Надсън, Маларме или пък друг,
в къщичката с облак на комина
влязъл, гост почитан ще си тук.

Кажеш ли: „Не ме вълнува мене
ни един поет със своя стих!”,
тя, жената за поет родена,
като свещ изгася поглед тих.

В белите къдрици зад стъклото
мил уют ще се отдалечи,
няма да те питат за живота
пеещите й добри очи...


Ударения
ПЕЕЩИТЕ ОЧИ

А́рка от офи́ка, по́рта ми́неш,
тръ́ните встрани́ деля́т съдби́.
Зад огра́дата – къшту́рка си́ня.
От коми́на о́блаче кълби́.

Къ́шта ма́лка, са́мо ста́я с ку́хня.
Чистота́, ую́т и ре́д личи́.
Ти́хо на прозо́рчето почу́кай:
ште запе́ят въ́тре две́ очи́.

Пи́та те жена́ с напе́вен по́глед
ко́й е тво́ят на́й-жела́н пое́т
и с усми́вка те даря́ва по́сле,
търпели́во ча́кашта отве́т.

Назови́ люби́мото си и́ме:
На́дсън, Маларме́ или пък дру́г,
в къ́штичката с о́блак на коми́на
вля́зъл, го́ст почи́тан ште си ту́к.

Ка́жеш ли: „Не ме́ вълну́ва ме́не
ни́ еди́н пое́т със сво́я сти́х!”,
тя́, жена́та за пое́т роде́на,
като све́шт изга́ся по́глед ти́х.

В бе́лите къдри́ци зад стъкло́то
ми́л ую́т ште се отдалечи́,
ня́ма да те пи́тат за живо́та
пе́ештите й добри́ очи́...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Северянин
ПОЮЩИЕ ГЛАЗА

Над калиткой арка из рябины.
Барбарис разросся по бокам.
За оградой домик голубиный.
Дым из труб, подобный облакам.

Домик весь из комнаты и кухни.
Чистота, опрятность и уют.
Подойди к окну и тихо стукни:
За стеклом два глаза запоют.

Женщина с певучими глазами
Спросит, кто любимый твой поэт,
И, с улыбкой прислонившись к раме,
Терпеливо будет ждать ответ.

Назови, какое хочешь, имя:
Будь то Надсон или Маллармэ,
В дом, где облака таятся в дыме,
Будешь вхож, назвать себя сумев.

Если же ты скажешь: „Что мне в этом!
Знать стихов я вовсе не хочу”,
Женщина, рожденная поэтом,
Вдруг погасит взоры, как свечу.

И хотя бы кудри поседели
Пред стеклом, скрывающим уют,
О твоем тебя не спросят деле
Те глаза, которые поют...

               1927 г.




---------------
Руският поет Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв) е роден на 4/16 май 1887 г. в Санкт Петербург. Автор е на стихосбирките „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), на автобиографичния роман в стихове „Колокола собора чувств” (1925 г.), на сборника „Медальоны” (1934 г.), проникнат от любов към родината, на произведенията „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (192 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (роман в стихове, 1922 г.), „Плимутрок” (комедия, 1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Соловей” (1923 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Рояль Леандра” (роман в стихове, 1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.) и др. След 1918 г. е живял в Естония. Умира на 20 декември 1941 г. в Талин.